Pla-bonga, Pla-bonga

Ето ме през неделния следобед, отпусната,  с приятна мускулна треска на з….а. Приятна не само заради това, че е лека, но и заради начина, по който си я докарах – яздейки Мустанг.

Тръгнах към Железница с една приятелка, която имаше час за езда с още една нейна дружка. Отидох с нагласата, че няма да яздя, защото нямах желание за това. Имах намерението само да се поразходя с тях и да прекарам събота по различен начин.

Пристигнахме. Времето беше приятно – с висока облачност, не много начумерено, със съвсем лек ветрец, който носеше аромата на сено и коне. Приближихме се към една от дамите, за да й кажем, че девойките са готови. Тя учудено ме погледна за какво съм там, ако няма да яздя. Обясних й, че не виждам смисъл да го правя, щом не искам. ОК. Обърна се към момичетата да си оставят чантите, а към мен, че трябва да чуе отговора „да“, когато се върнем.  През кратките мигове по пътя до колата, моята приятелка започна да ме навива, че няма нищо страшно, че ще бъде страхотно. Изобщо не ставаше въпрос за страх, а за липсата на мотивация, която, обаче, се появи магически с фразата „Животът не предлага всеки ден подобни възможности“. Да, така беше! За секунди, лицето ми се озари от огромна усмивка, която заличи обзелата ме преди това досада. Върнахме се при инструкторката, а аз цялата сияя.

За мен отредиха Мустанг – послушен и мързелив. Вероятно отново сбъркаха първоначалното ми нежелание със страх. Веднага харесах Мустанг, харесах и Дакота, конят, който ни водеше с инструкторката. Дали, защото симпатията ни беше взаимна и често го погалвах, или заради нещо друго, Мустанг се постара и ми показа всичките номера от програмата без особени усилия – тръс, галоп. Инструкторката беше изненадана, че без да го сбутвам с краката си, галопирахме редом с Дакота и нея. Беше прекрасно, но и кратко, уви! А следващият път пак ще поискам Мустанг. Нищо, че е мързелив. Знам, че ще даде най-доброто от себе си и ще ме кара да сияя.

Реклама

Книгата е много удобен параван! Например, над нея в метрото можеш нагло да вторачваш поглед в другите и да нарушаваш личното им пространство.

Една вечер от станцията на Софийския университет се качи един мъж и нетърпеливо бързаше да си намери място за сядане, за да чете, така поне си мислих аз. В момента, в който разгърна страниците на книгата, която носеше, провеси дългия си и не особено симпатичен „клюн“ над ръба й, извърна главата си в посока на съседно стоящите пътници, свъси вежди в опит да се концентрира и се заслуша със зле прикрито любопитство в разговора им. На следваща станция се качи една жена с неугледен и нещастен вид. Седна отляво на мъжа. Привлече вниманието му с това, че покри лицето си с двете си ръце. Тя като че ли започна безмълвен монолог, който, обаче, веднага беше доловен от ушите на нахалния любопитко и „клюнът“ му се извърна в нейна посока. В един момент ми се стори, че мъжът изпитва лек дискомфорт от това, че трябваше да раздвоява вниманието си между диалога и монолога на съседите си от двете страни. Някъде към станция „Вардар“ вероятно чу това, което искаше и най-после се върна към страниците на книгата си.

В този отрязък от време аз не бях по-различна от него. Правех това, което той правеше и което ме дразнеше. Наруших не само неговото лично пространство, но и това на обектите му. Единствено се надявам да съм била малко по-дискретна. Така и не успях да привлека вниманието му към себе си.

P.S. За да има чист и жизнерадостен звук на пла-бонга, слагам отрицателните емоции в „recycle-bin“-а.

Реших да ви предупредя, ако случайно се отбиете тук при мен. Днес започнах шофьорски курсове :). Даже веднага започнах с теорията. Беше ми супер интересно. Цели 2 часа успях да поддържам добра концентрация и май запомних доста неща, но явно и лекторката си я биваше. Та, от 15-ти започвам да „шофирам“. Ако живеете в София и маршрутът ви включва района на Лозенец, Иван Вазов или Красно село, „пайте сеее“!

Това беше дълго отлагано решение. Обичам усещането за бързо ускоряване и високите скорости. В същото време това и ме плаши, и ме предизвиква. Докато траеше вътрешния диалог за и против справянето с този ми страх, действието все се отлагаше под най-различен претекст. До днес :)!

Списъкът със сраховете ми не е от много кратките. Да се изправя срещу някои, сигурно никога няма да намеря смелост, преодолях и ще преодолявам други и може би ще добавям нови.

… да пуша. Когато пуша сама, това много често ускорява протичането на мисловния процес и по някакъв необясним за мен начин провокира нов поглед върху определените теми, които ме занимават или съвсем нови такива. Сега, докато пуших на една тераса ме осени каква е дълбоката причина да си направя блог. Подозирам, че тя отново е онова досадно и нетърпеливо любопитство да изследвам всичко (?) непознато.

… Което пък е вследствие от това постоянно да се самопредизвиквам.

… Което пък е вследствие от това да избивам някакви комплекси, че аз мога, че аз зная.

… Което много често води до посредствен резултат – за много неща зная и разбирам по нещо малко, смътно, разпиляно, но никога достатъчно задълбочено.

… Което отново поставя предизвикателството, че аз мога, че аз зная, този път, как да избягам от посредствеността (щом веднъж съм осъзнала, че е в мен).

Боже, опази ме да не умра с мисълта, че съм била и съм живяла посредствено!

… на това свежо творение:

„Как бе направена жената“.

С изпълено от моментна скука сърце се разшавах из нашето блог-пространство. Ей така, да се заразя от чуждото весело настроение и да се порадвам на свежите идеи! А то – една всеобща вселенска тъга, една горчилка, една мъка, едно непосилно бреме, които давят, задушават, мачкат тялото и душата на бг-блогъра! И всичко това заради първите целувки на есента по листата!

Сещам се за поне няколко причини, които да ви накарат да се усмихвате през настъпващата есен:

  • топлите багри на есента, пред които отстъпват искрящите летни цветове, са не по-малко красиви;
  • най-после приятелите ви, които през цялото лято са скитали насам-натам, ще намерят време и за вас. Почакайте само малко, докато ги видите! Сигурно дълго ще ви разсмиват с техните преживелици!;
  • вместо да махате крачоли, губейки времето си по улиците, ще намерите повече време за комичните сериали „Дързост и красота“, „Двама завинаги“, „Незабравима“ и прочие;
  • ако сте изпуснали лятното турне на Веско Маринов, ще имате време да слушате новия му албум – „Още един хубав ден“. „Като Елвис“ се очертава като моя фаворит;
  • и през септември ще има много слънчеви и топли дни!

След ускорителя за елементарни частици

Той:

– Вчера бяхме в Кълзъннък, както тя казва.

Тя:

– Не е верно, че така казвам. Той все ме бъзика, че го казвам грешно. А аз му викам Къзълнък.

Трето лице:

– И що така му викаш?

Тя:

– Ами не знам. От малка така му викам. Трудно ми е да го произнасям правилно.

… да чета! Чета лакомо, с ненасита, но и с вечното притеснение, че времето се изплъзва неконтролируемо и докато се усетя, ще оставя зад себе си много непрочетени книги! Чета сутрин, чета вечер. Чета в обществения транспорт, чета вкъщи. Чета там, където и докато чакам приятелите си за среща.

Книгите са начинът ми да изследвам паралелните светове!

На един дъх прочетох „Вила Инкогнито“ от Том Робинс. От тази книга струи невероятна жизнеутвърждаваща сила! Това е книга за радостта от живота! Тя е шантава, весела, философска и пъстроцветна!

Моментът с „раждането“ на хризантемата от устата на Лиза Ко ме порази! Тануки постоянно ме развеселяваше, но и мааалко натъжаваше по начин, по който тъжиш по нещо отминало и / или непостижимо. А и му завиждах, освен всичко. Нямаше никакви скрупули! Падах си много по Марс Стъбълфийлд (Жалко, че толкова бързо приключи аферата ни! Трябваше да чета по-бавно!). Дърн Фоули ми беше интересен като всяка странна интровертна птица, но и Дики Голдуайър не ми беше безразличен. Все пак стана автор на следните шантави фрагменти:

„Чакай ме във вила „Инкогнито“, мила –

в „Инкогнито“ ще бъдеш сама.

Нека да живеем инкогнито, мила,

и така да излъжем смъртта.“

…………………………………………………………

„Чакай ме в „Инкогнито“, мила –

със сменен цвят на косата.

Най-хубавото в тази вила

е, че никой не познава лицата.“

…………………………………………………………

„Да се видим в „Инкогнито“, птиче –

и не слушай ти разни простаци:

всъщност много ти приличат

клоунски нос и фалшиви мустаци.“

…………………………………………………………

„Да се срещнем в „Инкогнито“, мила,

и да забравим какво е било.

Още утре със изгрев от свила

миналото ще си е отишло.

Ще живеем славно в таз вила

и дрехите ще забраним –

но каквото и да ни се случи,

маските не ще свалим

Инкогнито отишла Пепеляшка

и прекарала славна нощ.

В тази вила веселяшка

винаги е полунощ.

Инкогнито ще живеем чудесно,

така че не питай „докога“.

Чакам те на място лесно,

с фалшив паспорт и малко трева.

Да се срещнем в „Инкогнито“, мила,

и да напуснем Рая.

Аз ще пазя твоята тайна,

ще я пазя чак до Края.

Инкогнито в

„Инкогнито“ –

там всеки ден е нов.

Инкогнито в

„Инкогнито“ –

лъжата е любов.“

…………………………………………………………

„(Ако инкогнито пътуваш,

ще трябва винаги да си нащрек –

дори когато ти се струва,

че всичко, всичко е наред.)“

…………………………………………………………

„В „Инкогнито“ ме чакай, мила,

иначе ще се побъркам.

Ако там ти стане скучно,

значи някъде съм сбъркал.“

…………………………………………………………

„Изчезналият просто е изчезнал –

не бяга, но със сигурност се крие.

Макар да е паркирал пред „Инкогнито“,

никой не успя да го открие.“

…………………………………………………………

„Инкогнито играеш ти,

но рискуваш твърде скъпо.

На тринайсет заложи,

нищо, че изглежда тъпо.“

…………………………………………………………

„В „Инкогнито“ чудесна новина е,

когато няма новини.

И всеки за адресите нехае,

и пощальона никой не вини.“

…………………………………………………………

„Само защото си гол,

не значи, че си секси.

Само защото си циник,

не значи, че си готин.

И добре да имитираш,

и добре да се маскираш,

не можеш да избягаш от очите

на онзи, който вижда право през теб.

Това, което ще победи накрая,

не биографията, а страстта е –

защото любовта е Свещеният Граал

дори в „Инкогнито“.

Така че, чуй ме, сестро,

и ти ме чуй, маестро,

играта да играеш, за болка да не знаеш,

е най-добре в света;

и никога не вярвай на слава и съдба.

И даже ти не знаеш, и никой тук не знае

какви са наште скрити, дълбоки имена.

Защото всички сме „инкогнито“. “

…………………………………………………………

Вече мина седмица, откакто прочетох тази книга, но все още не мога да започна друга! Трябва да си я изживея още малко.

P.S. „Пла-бонга“ е звукът, с който Тануки празнува живота.


  • Нищо
  • Vava: Като си помисля аз колко често съм влизала в ролята на клюна, чак срам ме хваща. Но
  • plabonga: Да, Вава. Това за промяната е още една добра причина :).
  • Vava: И аз да не остана по назад... ОК, вземам си поука - не на черните мисли! Есента все па